Безжични мрежи

Още не сте съвсем сигурни какви точно са предимствата, които безжичната технология предлага? Научете как Bluetooth и Wi-Fi стандартите могат да ви помогнат в тази връзка.


Безжичната технология в момента е една от най-вълнуващите и най-коментираните. Тя може сериозно да подобри начина ви на работа както вкъщи, така и в офиса.
Wireless технологията, разбира се, не е никак нова за нас, дълго време сме я използвали за информация и забавление благодарение на радиото и телевизията. В следващите страници ще обърнем внимание на най-новите стандарти, които позволяват на преносимите, джобните и настолните ни компютри да комуникират без кабелна връзка. Ще се спрем на най-важните безжични стандарти, Bluetooth и Wi-Fi, които се използват във все повече устройства. Ще научим как работят, какво могат да правят и как да ги интегрираме в по-стари устройства.

Принципи

Всъщност безжичната технология между компютрите също не е от съвсем скоро около нас. Инфрачервената технология се използва от дълго време, най-вече в свързването на мобилни телефони с преносими и джобни компютри. Големият проблем е, че тя изисква устройствата да са разположени едно срещу друго и на малко разстояние.
Новото при Bluetooth и Wi-Fi е, че работят с радио-вълни. Това означава, че устройствата няма нужда да са едно срещу друго, за да взаимодействат помежду си. Информацията може щастливо да преодолява прегради, а това означава, че устройствата остават свързани, дори и да са в различни помещения.
Въпреки че и Bluetooth, и Wi-Fi използват радио-вълни, те са за съжаление несъвместими стандарти, които могат да изпълняват различен тип задачи.
Bluetooth e технология с нисък обхват, която замества кабелите, за да свързва устройствата, които са близо едно до друго, например мобилни телефони, слушалки, преносими и джобни компютри. Това наричаме персонална мрежа или PAN (Personal Area Network) за по-кратко. Тя е подходяща за временни свързвания, които предполагат бързи и лесни настройки.
WI-Fi стандартът от друга страна е безжична версия на стандартните компютърни мрежи и ethernet. Точно както ethernet, той може да бъде използван за изграждане на мрежа в цял офис или просто за връзка между два компютъра. Тази технология е подходяща за мрежи с голям трафик и е известна също така като безжижен LAN или WLAN (Wireless Local Area Network).
Ще видите Bluetooth и Wi-Fi в различни видове устройства. Bluetooth се превърна в стандарт за повечето телефони от висок клас, преносимите и джобните компютри, а по-рядко се използва и в периферията, например при клавиатури, мишки и принтери и дори в някои цифрови камери. Wi-Fi ще откриете най-често в преносимите и настолните компютри. Някои модели като преносимите компютри от серията SRX на Sony ползват и двата стандарта.
Ако машината ви няма Bluetooth или Wi-Fi, това лесно може да се промени, като добавите към нея карта или USB адаптер. Те могат да струват по-малко от 50 долара и цените им прогресивно намаляват. Трябва да знаете също, че Bluetooth и Wi-Fi са международни стандарти, така че те ще работят във всяка точка на света.

Bluetooth

Колкото и невероятно да звучи, тази технология е кръстена на краля на викингите Харалд Синия зъб (на английски “Bluetooth”), който управлялвал миролюбиво в Дания и обединил Скандинавия през X в. Днешният Bluetooth също следва този дух на приятелство и взаимно сътрудничество, като опростява и стандартизира безжичната комуникация.
Bluetooth работи на честота от 2,4 GHz и е с ефективен обхват до 10 м., често много по-малко в практически условия заради наличието на прегради. Тъй като Bluetooth е създаден, за да свързва устройства, които обикновено се намират във или около своя собственик, това не би трябвало да е проблем. Най-високата възможна скорост е 1 Mbps (мегабит в секунда), но в нормални условия ще получите максимум 721 Kbps (килобита в секунда) в едната посока.

Wi-FI

Необходимо е едно пояснение, преди да пристъпим към разглеждането на втория безжичен стандарт, Wi-Fi. Това обозначение представлява всъщност името на сертификационен метод за тестване на безжични LAN продукти, обезпечени да работят един с друг. Безжичната ethernet технология, която стои зад Wi-Fi, се нарича 802,11 и е достъпна в няколко версии.
Всички продукти, които носят знака Wi-Fi, са сертифицирани от международната организация WECA и са съвместими помежду си, т. е. могат да работят заедно в една мрежа. Когато се ползват частни протоколи обаче, те важат само за устройствата на дадената компания.
Оригиналната и най-широко разпространена версия на безжичен ethernet се нарича 802,11b. Както и Bluetooth, тя работи на честота от 2,4 GHz, но е много по-мощна и може да постигне максимални скорости от 11 Mbps на разстояние до 100 м. Отново, в практически условия 802,11b има по-малък обхават, но би трябвало да покрие безпроблемно средноголям дом или офис.
На теория всяко 802,11b устройство може да взаимодейства с друго, но това не винаги се получава. Добре е и двата продукта да имат официален Wi-Fi сертификат, за да сте сигурни,че ще комуникират безпроблемно.
802,11b е достатъчно бърз в повчето ситуации, но някои приложения като висококачестевеното видео изискват по-високи скорости. Това, заедно с грижата за взаимодействието с другите 2,4 GHz технологии, доведе до развитието на 802,11a. Тази версия работи на честота 5 GHz и постига максимум скорости от 54 Mbps на разстояние до 30 м.


Мрежи

Както личи от името му, целта на безжичния LAN е да свързва компютри в мрежа. В същността си това е все едно да използвате нормален кабелен ethernet, само че без кабели. Той може да ви служи да свържете две машини или да свържете една или повече към различни споделени ресурси.
При всеки случай въпросните устройства, независимо дали те са преносими, джобни или десктоп-системи, трябва да подържат безжичен LAN, като използват обикновено външни USB адаптери или вътрешни карти. За wireless комуникация с мрежа ще трябва да свържете безжична точка за достъп (access point) към мрежов хъб, като използвате ethernet кабел. Wireless точките за достъп представляват малки кутии с антена, която би трябвало да е позиционирана високо в ъгъла на помещението за най-добро покритие. След като се конфигурира, всяко устройство във веригата може да се свързва към мрежата, все едно, че е физическо свързано с кабел. То ще може и да споделя същите ресурси, например файлове и принтери, чрез Интернет-връзката.
Нормална 802,11b Wi-Fi безжична точка за достъп струва около 120-130 USD и трябва да е достатъчна за няколко потребители и задоволително покритие вкъщи или в малък офис. За по-голямо покритие или за свързване на повече потребители трябва да използвате по-мощни точки за достъп или просто да свържете две или повече от тях към хъба.